Гледаме не думи, а дела,
за да преценим и да отсъдим.
Нещо в мен обаче пожела
друг критерий, доста по-оскъден.
Смятам, че делата ни и те
също са изкуствена гримаса,
а плодът набъбва и расте
за да демонстрира сладостта си.
Но тогава как да преценим
семето и почвата какви са?
Усетът е често проверим
от непроверимата ни мисъл...
Аз да съдя външното не ща…
Всеки е със себе си наказан.
Този свят е пълен със неща –
многостранен и многообразен,
но делата са му само щит,
а в сърцето крие друго нещо.
Ако ти самият си открит –
даже неоткритото усещаш.