автор: ekvilibrist

Изгубих свойта светлина,
падах някъде дълбоко, надалеко.
И няма нищо, само тишина,
такава като тази на сърцето.

Мрачно е, без звезди и без Луна,
притихнало е – отзвука от чуждо ехо.
Ловях изгубени светулки,
обгърната от тъмнина.
И спомени от светли нишки,
създаваха илюзии за деня.