автор: jantreya

Тя идва с много сладка изнемога.
Опарва като въгленче в огнището,
от стар заровен в пепелта му огън
и щом порасне ще подпали нищото.
Телцето и е още много мъничко,
очите и са още млечно сини.
Косици няма. Клончетата тънички
набухват осезаемо в градините.
Виж пъпките им, бременни, издуват се
отпиват слънце - скоро ще се пръснат.
Под вятърните ласки ще танцуват
и бяло вдъхновение ще ръснат.
От цвят и красота ще се огънат
зелени вейки, за живот събудени,
а птиците небето ще разпънат,
като чадър на спици изумрудени.