Усмивка с липов чай и лютеница.
Бумтяща печка, мартенски снежинки.
Звънти зората, тичат ученици
и се завихрат с бягащи години.
Редят се сутрини – щастливи, тъжни
и жъне времето мечти, невери.
С ритмична строгост тупат по тавана
погребани в бележници идеи -
забравени, отречени, сменени...
А за добро, за лошо ли – кой знае...
Насреща чака път. И моля вятъра
усмивка с липов чай да е на края.