автор: ipalam

ДВИЖЕНИЕ
(Сваляне на гащите на опонента)

Ако някой из форумите, които обикаляте, се заяде с вас, ако в хода на репликите, разменени помежду ви, подразберете, че този някой има баща и че баща му е примерно актьор и участва във филма "Мера според мера", въобще не се стъписвайте.
Опитайте се да си спомните кога за последен път сте били на театър. Аз лично не можах да си спомня. Май че въобще не съм ходил. А, веднъж ни водеха от училище, задължително, но то май беше оперета. Както и да е... Важното е да извадите на повърхността на паметта си малко от театралната лексика: драма, театър, декори, билет, актьор, прожектори - дори не ви е нужна думата сцена, нали знаете: "Целият свят е сцена." Ако се досетите за думата "мизансцен", ще ви свърши идеално работа. Няма нужда да търсите в речници и справочници значението на думата. Те и по-голямата част от актьорите не са много наясно. И така: безкомпромисно, ясно, насечено, с дълбока вътрешна убеденост, като истински индивидуалист, какъвто всъщност сте, започвате:

Аз няма
да участвам
в тази
драма.
Защото
тази
драма
е измама.
Довиждане.
Желая ви приятен ден.
И не забравяйте:
Без мен!
Без мен!

Не давайте възможност на опонента си нито за миг да се замисли: "Абе, кво му стана на тоя, какви ги бръщолеви?" Атакувайте:

Носете
безнадеждните си маски,
носете си условните декори.
Уроците на Станиславски
не са за начинаещи актьори.
Довиждане.
Желая ви приятен ден.
И не забравяйте,
че в някой мизансцен...

Е, сега вече с тоя Станиславски и с тоя "мизансцен" опонента ви е хипнотизиран. Вече е лесно да го придърпате в свои води и да му разказвате лакърдийки, той сам ще придава смисъл на почти нищо не значещите ви думи. Но не се увличайте. След една, най-много две строфи го забийте някъде из съвременната класика, за да види, че си има работа с много печен пич. Или пичка, зависи как предпочитате. Общо взето всички знаят, че Валери Петров е много голям поет. И страхотен преводач от английски на Шекспир. Тези, които не са го чели, най-много го знаят. И най-много обичат да говорят за това. И аз съм един от тях. Не си мислете, че опонента ви е някакво изключение. Щом се е хванал за нещо си там с вас, значи не са му добре вързани гащите. Затова вашата цел трябва да бъде - да му ги свалите. Преследвайте я. Неотклонно. Започнете малко отдалече, за да не усети коварните ви намерения. Сложете три точки за начало, за да му подскажете, че пропускате, като истински джентълмен, онези страхотни стихове, с които сте щели да го размажете и разкажете за себе си нещо, което иначе никой не иска да слуша. Например:

...
Потегнах бързо старата си волга:
опънах ремъка,
маслото проверих, бензина...
И тръгнах -
да разходя свойта болка
по всички магистрали на родината.

Валеше дъжд.
И капките студени
като въпроси тичаха към мене.
И отговор посочи изведнъж,
разбира се, чистачката за дъжд.
Тъй както при изящния Валери,
напук на всички вери
и невери,
глупачката забърса терсене
със своето категорично "Не!"

Тук трябва да бъдете изключително предпазливи. Че няма да кажете нищо съществено, това е от ясно по-ясно, но внимавайте да не се увлечете по Валери-Петровските интонации. Побързайте да му заявите, че не сте един от многото и че вашата духовна и артистична същност е противопоказна на кибернетично подредения свят. Че сте личност, а не бурмичка някаква или флаш-карта, или някакъв компютърен чип.

Наистина
тя каза "не", при все че
движението мое не отрече,
движението мое, т. е. - мен -
ненагласен
и неопределен,
и ненормиран,
и немотивиран,
неномериран
и непрограмиран
в един напълно програмиран век.
Изобщо - някакъв си там човек.

Сега вече той е склонен да ви вярва. Възползвайте се мигновено от това. Покажете му, че сте патриот, че обичате родината си и че се прекланяте пред нейната героична история. Много добре знаете, че има едни подбалкански градчета: Трявна, Котел, Сопот, Калофер, Казанлък, Копривщица, Панагюрище... Дори сте посещавали някои от тях. Е, нищо, че понякога не сте напълно сигурни в кое от тях е роден Ботев, в кое Славейков, Вазов, Левски, Дебелянов, Захарий Стоянов и т. н. При мен е така. Затова внимавайте да не се забатачвате в подробности. Карайте малко по-абстрактно:

Една идея
ослънци небето
и хоризонта грейна като рана.
Оставям си душата
и сърцето
в едно градче в полите на Балкана.

И ме боли,
и ме боли все още
за всичките безкрайно дълги нощи,
за всички истини, на вяра взети,
за всичките несбъднати поети...

Ей това за "несбъднатите поети" вече го кара да подръпва хлабавия възел на гащите си, но вие сте набрали скорост и без да обръщате внимание на внезапния му порив, продължавате:

В окото ми като гореща стружка
това градче внезапно влезе
със своята димяща още пушка
и светла - като вишнев цвят - поезия.

Опонента ви се увлича за миг в едно: "Помниш ли, помниш ли тихия двор. Тихия двор с белоцветните вишни..." По-нататък нищо не може да си спомни завалията. Вие също не знаете нищо. И аз не зная, не мога да ви помогна, затова ви препоръчвам да погледнете някъде по-горе в стихотворението и да си спомните, че бяхте тръгнали нанякъде. Така и опонента ви няма да забележи, че си губите мисълта. Охо, вие наистина съвсем сте се отплеснали. Там говорехте нещо за драми, декори, за маски, за мизансцени (страхотна дума!):

А тръгнах
да разходя
свойта болка,
да се порадвам на света...
И толкова.

А сега дайте му да разбере с кого си има работа. Почувствайте се като на сцена. Обвинявайте всичко и всички. Излейте гнева си, натрупван през всичките години на Прехода. Опънете една зашеметяваща тирада, нищо, че мозъкът му вече се гърчи. Той още диша. Бъдете безмилостен, така както към вас са били безмилостни министри и депутати, президенти и политици от всякакъв калибър, данъчни инспектори и публични изпълнители на държавни вземания, електрофикатори и топлофикатори. Сега е вашият звезден миг, излейте гнева си! Хвърлете огън и жупел!

Къде е тук театърът?
Къде е
четвъртата стена?
И как прожекторът ще ви огрее
с болнава светлина!
Прожектори?
Театър?
Вятър!
О, драга публико!
Ре-публико,
навярно глухоняма!
И теб те няма!
Ама хич те няма!

Защо на всеки стол,
на всеки ред
стои билет,
да него - пак билет.
И шумолят пред честните актьори
и после,
и сега,
и априори -
като на някакъв хайван-пазар!
Оревоар!
О, резервоар!

Фонетичната близост на френската дума "довиждане", която употребихте единствено, за да вържете римата на "хайван-пазар", ви подсеща за бездънния резервоар на вашата стара волга. А това ви напомня, че сте на път, че се движите и че дори на едно място нарекохте самия себе си "движение" (движението мое, т. е. - мен -). Така че - продължавайте да ги диплите врели-некипели:

...
Пак тръгнах...
Накъде!
Нататък.
Със рисковете
да катастрофирам.
Когато е животът твърде кратък,
когато никак не ми се умира.

Кого да обвиня
с присъда веща,
че толкова горчилки съм опитал.
Че съм вървял
понякога насреща
(срещу ръжен неопитно съм ритал).
Че никъде спокойствие не найдох,
че не играх до днес по чужда гайда.
Че с всеки
висш стремеж към красотата -
съм отивал
дълбоко в себе си,
където дреме дивото.
И вил съм
като единак в пустиня снежна
за малко топлинка,
за малко нежност,
за мъничко надежда,
за кураж...
когато ме е удрял
"ваш"
и "наш" -
направо, както казват, през устата...
и си е бършел с кърпичка ръката...

Тук вече надминахте себе си. Опашатите лъжи, които нанизахте, са толкова безсрамни и дръзки, че самият вие не посмявате да се усъмните в тях. Нещо повече - пред очите ви започват да се нижат картини от нерадостния ви и така несправедливо протекъл живот. Все на вас пишеха несправедливо двойки в училище, все вас ви изместваха разни некадърници, все някакви бездарници и гъзомийници обираха наградите по конкурсите, все някакви мижави стихове печатаха по вестници и списания, все някакви полуидиоти, какво ти - откровени дебили! - се въртяха из помениците на продажните литературни критици; вас все се правят, че не ви забелязват, защото сте неудобен, а сте неудобен, защото сте честен и високо талантлив - това всички го виждат, на езика им е, ама на - не щат да го изрекат, защото завистта не знае почивен ден. Вие сте страдалец! Вие сте Вертер, макар и вече не млад! Започнали са да ви отбягват. Оставате сам. Защото сте връх. Така е със върховете. И поета го е казал: "И ей ме - на - погледай, връх е - самота" и така нататък. Ами вашата ценностна система? Най-страхотната! Ами вашето чувство за справедливост, ами вашият свещен гняв. О, Боже! Кой ще си позволи да се усъмни в трогателната ви изповед? Никой! Давайте нататък:

Повярвайте,
аз искрено ви пях.
Ругах ви
и през сълзи ви се смях.
Ала от чувствата
не разигравах тото.
По улиците
градски
изживях
най тъжния спектакъл
на живота си...
Не шлагерен,
о, не сълзлива песен!
Живота ми -
от кал и сняг омесен;
от чувства
и от страсти,
и от воли.
И ето ме - подобно връх! -
оголен,
отблъскващ,
беззащитен,
некрасив.
Самоубиващ се, но още жив!

Браво! Вие наистина сте страхотен. Да ви призная, падна ми шапката! Сега успокойте малко топката. Ако имате да казвате още нещо, кажете го спокойно и да приключваме.
И, вслушвайки се в мъдрия ми съвет, успокоявате топката, правите няколко дрибъла:

Но всичко има край.
И ще избухне
сърцето
в тая миризма на кухня,
додето съм пред листа
и додето
издува вятърът навън прането
и обещава някакви промени...

На това място се досещате за опонента, когото съвсем бяхте забравили, нямате никакъв спомен с какво толкова ви предизвика. Та той е едно добро момче, при това и талантливо. И понеже е талантливо, ще забележи, че сте оставили последния стих да виси, ей така - без рима. Спокойно и уверено, с похват на майстора, който си изпипва безупречно и докрай работата удряте един Enter и заковавате последния златен пирон:

Манол ще ги разкаже, вместо мене...

За миг се замисляте над последната си недоизречена фраза и, наум, само на себе, си прошепвате: "Ще ги разкажеее - намук!"
После бавно повдигате поглед - опонентът си е свалил гащите. Гледката е отблъскваща. Вместо да се почувствате победител, вие си мислите: "Защо беше всичко това, Господи!"