автор: blackjack12

Кегли сме
в невидими ръце.
Потайна сила
си играе с нас.
Преместват ни напред -
шахматни пешки
към осмия хоризонтал.
И няма връщане назад.
Най-често
в слаби фигури ни произвеждат
(никога във цар).
Цариците отдавна са
пожертвани.
И "ан-пасан", или пък вземане,
е шансът да преминем
на съседен вертикал.
Играта е към края си,
но пак
надяваме се на последен
шанс.
Във сянката на вечен шах
живеем
с очакване за призрачния
пат,
преди огромният магнит,
на който пише "мат",
завинаги
да ни притегли!