автор: gringo

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша...
"Не сме народ", П. Р. Славейков

Душите ни, нащърбени, невежи,
напразно дирят идеал -
забравихме Априлските гърмежи,
в кръв плувналите Шипченски рубежи,
изкланите в Батак без жал.

За турско робство никой не говори -
в "присъствие османско" днес
прекръстиха го книжни сутеньори
и политици, търсещи в Босфора
прадядовия мазен фес.

Дори на Трети март - свещена дата,
в словесен сгърчени кючек,
те убеждават нас, електората,
че марсианци клали са раята,
не варвар див - получовек!

До тях посланиците на Европа
дискретно чинят ни сеир -
за кой ли път ни сложили на топа,
надяващи се с нашта кръв в окопа
пак да откупят своя мир.

Наоколо - самодоволни мутри
в съюз с елит самоизбран
и българин един, от срам за утре,
не се намира да извика: "Удри
в зъбите таз безродна сган!"

А щом резилът свърши, в мрака
потъват гузните тълпи -
един се в кръчмата нарязва яко,
пребива друг жена си, а пък някой
убива и... спокойно спи...

И сякаш на Паисий стонът гневен
"О, неразумни...!" в робска свяст
не буди вече спомен, свят и древен,
и сякаш Шипка, Шейново и Плевен
не значат нищичко за нас!

Такива днес сме - лумпени, кретени,
за мъртвите деди позор,
и семето ни утре изродено
не свестни хора, роби ще зачене -
не ставаме дори за тор...