автор: kristi

Седнали сме двете със болката
насред зимна поляна.
Аз напридам, напридам облаци,
а тя - от мен по-голяма.

Гледа ме с ей такива очища -
огромни, черни въртопи.
Няма мърдане! До смърт ще ме нищи.
А след това?
А след това ще съм нищо!

Болчице, ще се съмна без тебе
и ще те спъна на прага.
А ти, ако все още си белег,
ще си само онази поляна.