автор: atom

Възпитано да не говори с хора,
а само с вятър, птици и треви,
едно дърво през мътния прозорец
опитва сякаш да ме поздрави.

Работех. Но за малко се отплеснах,
разледах го с натрапчив интерес
и ми се стори, че по-интересно
изглежда му е на дървото днес.

Но се отказа. И не ме приветства.
Уплаши го човешкото, уви.
А аз, за кратък миг, почти естествен,
говорих с вятър, птици и треви.