автор: paris

Когато влезеш следващия път
през лИлавите порти на съня ми,
ще те изпъдя, че след теб болят
и сънищата, мой болезнен спомен.
Ще те отпратя. Ще сънувам нов,
съвсем реален сън и ще притихвам
в безкрая на човешката любов.
И може би дори ще се усмихвам,
и може би болежките ще спрат,
когато срещна другото момиче...

Дали ще мога следващия път
да не сънувам колко те обичам?