автор: danubiusfish

От никъде не вижда се месия,
не идва помощ даже от Русия,
обаче,както гледам, мили братя,
за кой ли път, затънахме до шия!

В Европа чак накрая на опашката
от четвърт век стоим обезверени.
И пъшкаме ли, пъшкаме юнашката
в земи от Господ бог благословени.

Децата си изпращаме в чужбина
да дирят някъде изгубеното щастие,
а тук се влачим старите малцина,
залъгвайки се със народовластие!

Години вярвахме във светлото,
огряно в слънце златно бъдеще,
а стигнахме ,уви, до бедните
и ретроградни гадни сънища!

Земята на дедите си продаваме
на чуждите без капка угризение!
Прощавай, майко, че те унижаваме,
Прости,Родино, нашето забвение!