 |  Ако живеех край река,
щях да съм благословена
с крилете на водно конче –
да си съпернича с пръските
и да следвам летежа им.
Но съм родена край море –
мудната, тежка стихия.
която се вдига бавно,
но надигне ли се веднъж
повлича всичко след себе си–
най-вече, което обича...
Затова съм с криле на гларус –
тази така оцеляваща
и дружелюбна птица.
Тя не мери мегдан с орлите,
нито със боговете –
Мъдро отстъпва в схватките...
Което не означава,
че е привързана за земята
О, не! Борейки се за хляба
едното й око винаги
е вперено в небесата...
Един ден, умори ли се,
отпуска криле над залива,
течението да я носи
заедно с делтапланерите-
пъстрите цветя на небето
и запява най- сладката
от всички песни гларусови,
докато пада в нежните
обятия
на вълната...
Публикувано от viatarna на 26.02.2014 @ 10:26:41
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Гларусова песен" | Вход | 5 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Гларусова песен
от missana на 26.02.2014 @ 11:55:53
(Профил | Изпрати бележка) | Никос Казандзакис казва, че човек е толкова по-щастлив в живота си, колкото повече вода успее да види! Езера, реки, морета, океани, водопади. Все едно. Според него тава са синоними на думата "щастие". Щях да се съглася докрай с него, ако бе добавил и Върхове /величествени планински върхове/. Но и така съм достатъчно съгласен с мнението му.
В този смисъл Родена в лотос разсъждава, какво би станало, ако можеше да се прероди край река - тогава би била вероятно водно конче. Но съдбата й е отредила да е край море и тогава, както в "Митът за задгробното въздаяние на Ер /от "Държавата" на Платон/ нейният избор е да се прероди в гларус - "тази така оцеляваща и дружелюбна птица". Тя ни дава една поетична визия за гларуса като символ на едно рядко светоусещане - междина между царството на Високото, но опасно небе на орлите и тамастичното съществуване отдадено само на хляба /определяно с класическата и неприветлива мисъл: "Битието определя съзнанието"/. Борейки се за хляба, едното око на гларуса е винаго вперено в небето, ни учи Родена в лотос. Животът на тази птица е пълноценен и пъстър и финалната умора я довежда до нежните обятия, изпявайки последните си поетични песни.
Поздравление за това толкова човешко и наситено с нетривиална емоция стихотворение!: Мисана |
Re: Гларусова песен
от Rodenavlotos на 26.02.2014 @ 12:10:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Малко хора могат така да влязат под кожата ми и под кората на мозъка ми, и да обяснят пътя и логиката на мисълта ми, но ти го правиш безупречно, Мисана. Дори и аз понякога се затруднявам да обясня защо и как. Явно имаме много допирни точки. Благодаря ти за великолепното тълкувание на текста. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Гларусова песен
от apostola на 26.02.2014 @ 12:15:20
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво! Но Защо оставам с чувството, че стихото остава незавършено, Светле!
Поздрави от мен и хубав ден! |
Re: Гларусова песен
от Rodenavlotos на 26.02.2014 @ 12:19:18
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Никола. И аз сега видях, че липсва последния ред и написах писъмце до админа, ако може да го допълнят. Най-вероятно съм го изтървала при копирането.
Поздрави и вдъхновение! |
]
Re: Гларусова песен
от Bockpece на 26.02.2014 @ 13:38:10
(Профил | Изпрати бележка) | първият куплет би бил съвършен, ако го нямаше пояснението за морското конче:
Ако живеех край река,
щях да съм благословена
да си съпернича с пръските
и да следвам летежа им.
след това искам да споделя, че гларуса не е от най-романтичните образи, и затова, тъй като явно лирическата иска внуши на читателите чисти и светли чувства, то по-удачно е да се използва "сребриста чайка".
п.п. гларусовите песни съвсем не са сладки, по-скоро са ужасни крясъци.
Ваш: най-обикновен читател.
|
Re: Гларусова песен
от Rodenavlotos на 26.02.2014 @ 14:00:45
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за честта, но, както се казва, въпрос на вкус и на гледна точка. Не търся романтиката в стиха си. Колкото до гларуса, той е емблематичен образ и символ, равноправен гражданин на нашия град. Обичаме си го, свикнали сме и не ни дразни неговия грак изобщо. Но няма как да го разбере човек от провинцията:))) /Визирам изказването на Хемингуей, нищо лично/.
Поздрави и много вдъхновение! |
]
Re: Гларусова песен
от Bockpece на 26.02.2014 @ 14:03:43
(Профил | Изпрати бележка) | | всъщност, гларуси идват от време на време и в провинцията София (не може да не знаеш това, след като си толкова запозната с гларусите, символично и буквално), та затова си позволих да изкажа мнение (въх!) |
]
Re: Гларусова песен
от Rodenavlotos на 26.02.2014 @ 14:12:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако е от време навреме, наистина няма как човек да ги заобича и да свикне с тях. Макар, че преди време четох за град Русе- че се завъдили гларуси там и колко били щастливи хората, как им се радвали децата и как си ги хранели, нищо че цапали площада. Това предизвика умиление у мен. :))) |
]
Re: Гларусова песен
от angar на 26.02.2014 @ 14:43:30
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ако беше родена край река,
щеше да имаш криле на лебед.
...
А един ден, умориш ли се,
щеше да запееш
най-нежната и тъжна песен,
докато падаш в обятията на вълните.
Защото има и големи реки, нали?
|
Re: Гларусова песен
от Rodenavlotos на 26.02.2014 @ 14:49:24
(Профил | Изпрати бележка) | Има, приятелю и реки- големи като морета:))) С много птици край тях. А ние си имаме едни гларуси само, гарвани и чайки :))) Колкото- толкова. Не е важно какво точно си, важното е да имаш криле и да гледаш отгоре, от птичи поглед, на нещата.
Благодаря ти, че прочете и хареса! Поздрави и усмихнат ден! |
]
Re: Гларусова песен
от IGeorgieva на 26.02.2014 @ 19:51:17
(Профил | Изпрати бележка) | Харесва ми "стихията, която повлича всичко след себе си - най-вече, което обича! Поздрави за стиха!
Ирена :)) |
Re: Гларусова песен
от Rodenavlotos на 27.02.2014 @ 05:14:23
(Профил | Изпрати бележка) | Това е вярно и в буквалния, и в преносен смисъл. Може би си виждала вълната при мъртво вълнение- тя се стоварва на брега и няма сила, която да й противостои. Завлича всичко под себе си. Но морето е и най-необяснимо притегателното нещо. Няма бивши моряци, както няма бивши алкохолици. Веднъж попаднеш ли под магията му, с всички трудности на моряшката професия, тя става съдба за цял живот. Аз съм капитанска дъщеря и го знам какво е. Едновременно и имах, и нямах баща.
Така че, мила Ирена, дори не знаеш колко си права за " стихията, която повлича всичко след себе си- най-вече, което обича!"
Прегръдки!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 561
ХуЛитери: 4
Всичко: 565
Онлайн сега:
