автор: rumpel

Като в светла поличба,
като в бяла магия,
аз в съня ти се крия
и в ума ти надничам.
Две преплетени длани
търсят допира топъл,
спрели вятъра с вопъл
в красотата на мрамор.

Като извор от стубел,
носещ синя стихия,
паметта ще завия
с полумрака налюбен.
Ще редя и подреждам
в китка прелестни думи.
И ще вграждам безшумно
във света ни надежда.

Ще поставям начало
там, където е краят,
като в светла омая,
като приказка в бяло.