автор: erka

На тръгване,
не мисля да пристигам.
Не предполагам своето завръщане.
В смеха на бързеите, просто се отмивам,
събирайки на дребно същността си...

...и после някак,
се оказвам всичко,
което е прегърнало руслото ми -
оголените камъни по плиткото,
натрупаната тиня във застоите.
Пресяклото дъха им отражение
от сините криле на водно конче.
Изронената старост в бреговете ми.
Водовъртежите и видимите проходи.
Пресъхването в гърлото на лято.
Оскъдицата скрита под скалите
с полепналия вкус на мащерка,
когато дъжд внезапен ги отмие.
Завоите прегърбили тъгата
след опит да надникне в себе си.
Прехвърленото в липса на препятствия,
удавило в обичане зеленото...
Шаварите обраснали с тръстики,
пленили в кухите си фибри вятъра.
Дълбокото спокойствие на вирове,
където мога... просто да забравя,
че тръгвайки
се връща всичко,
което е прегръщало руслото ми...

...дори и сенките на птиците, които
трасират мигове - все още неизносени...