Смехът е съпътстваща фаза на Глада
Последният урок не е гладът.
Монаха чер, вдовиците, сирака
минаваха през този ад сами
завинаги запътени към Мрака.
А ти провиждаш и заради тях -
изгубен в съвършените представи
за нечий тих и светъл благослов
над този Дом с основи, тъй нездрави
Гладът бунтува, мами и руши
но няма да ти стане вдъхновение.
Изправяш своите крехки рамене
пред тленността си като пред крушение.
Последният урок е сцена само
от Шекспирова драма без финал.
Не е Мълчание – смехът е Краят
на онзи преоблечен в Разум – страх...
Рашел Леви