автор: Albatros

В света, от край до край изписан,
и аз написах своя стих.
Дали бе стон, или бе мисъл? –
не знам – но кеш си го платих.

След себе си оставих книги –
да ги разлисти моят внук.
От евразийските авлиги
се учих на кристален звук.

И от сълзата вързах песен.
И с литнало сърце се смях.
Чист Божем, хляба си омесих.
И не тая ни срам. Ни грях.

Бях стрък трева в тревата мека.
В паважа – щръкнало паве.
Във нечия библиотека
ще си ръждясвам векове.

Търкулнато на пода зарче
от нечия добра ръка...
И ме помнете – книжно старче! –
дошло за миг човещинка.