автор: Bockpece

Ако днес ме бе взел с колата,
нямаше да видя:

огромната пискюлеста мартеница,
обесена на врата на улична котка.
Когато цъфне дървото (налъм) или
прелети щъркел (с пуснат колесник),
за да я свали, ще се обеси на нея,
и това няма да е басня, комикс
или рисуван филм;

малката продавачка на паунови пера,
които не пишат;

онзи 306, който се маскира като 280
и почти успя да заблуди
тези от Младост и онези младите;

изненадата на Плиска, където
времето се закачи,
за да прибере слънцето,
но от разпрания му джоб
се изсипа дъжд,
а фокусът с дъгата беше извинение.

Всъщност исках да ти кажа,
че всичко това ми липсваше
като и.д. “зелени обувки”.