автор: vyatur

Животът ми премина
притисната до теб.
Години са, години –
цветя във ширна степ.

Не виждах суетата,
приятели добри.
Към другите правата
показваше си ти.

На масата в кафето
(не си бил нивга сам)
продаваш мурафети
на други дами там.

Галантен се показваш,
от филмите – герой
и в пълните им пазви
наднича поглед твой.

Поредната забежка
видях току пред мен.
Не мислиш колко тежко
започва моя ден.

И близки и познати
ми казват всеки път:
„По дяволи го пращай,
зелено дай му път!”