автор: miglena

На тази земя има Нули - обикновен човек, зрител, манипулиран, съгласен, безгласен ... и Единици – магьосник, актьор, водещ, божегласен, гласовит ... и сякаш друг избор в цифровата програмност няма. Когато куклите се превърнат в кукловоди, комбинациите са: или нещо и някой е нищо – никъде не съществува, никой нито би могъл, нито би си помръднал връхчето на нокъта да измисли цифра за етикета му, или е всичко, което пожелае, на всякаква цена.

В Утро-то на Едуард Григ децата живеят в създаденото им все едно по подобие на геоцентричността гнездо и докато не съзнават, че Вивалди сякаш им е заложил капаните на житейските сезони, Чайковски ги е орисал да са ту бели, ту черни лебеди, а Равел им е построил петрелсово Болеро за сърдечно дерайлиране ... са кристално невинни и богомиловидни. Семейната им вселеничка понякога по фейски изпълнява прищевките и слага вълшебна дай-масичка пред тях, друг път е фея, дялкаща хурки с отровни върхове ...

На Нютоновата сцена повъзрастнялите деца се втурват да трупат декори с въжделения за сигурност и стабилност на разчертаното и подреденото. А всяка нова постановка обезмисля предишния ред. Чакат прераждания по мизерни спирки и гари, а модните икони ги високомерят от лъскавите корици. В плейбойския модел кастингите са според вкуса на мъжките фантазии, а червеят на фетишизирана стереотипност прояжда ябълката на женствеността на жълта половинка – светица и червена половинка – мръсница. Красотата ухае на жасминено безгрижие и носи разпятието на Елена в нестинарски танци по жаравата на имперската матрица. Но има и други сцени, с декори от незрими вълни и магнетични вибрации, които са и актьори, понякога в главни роли ...

Стихиите и небесната феерия се радват на одухотвореност предимно в съхранилите детските трепети души. Може би затова ураганите вадят боздугани, ледените царици ту се излягат и в лапите на сфинкса, ту отказват да дефилират по обичайните си подиуми, стопяват ледените токчета и босоноги нахлузват хавайски полички ... А възможно е и да нехаят, че им правят вивисекции със същото усърдие, с което някога са ги кичили с ореоли и винаги и навсякъде са им стъкмявали олтари и строили храмове.

Днешни истини са вчерашни ереси и утрешни детски приказки ... все едно както плоско, така и многоизмерно нищо. Прескъпоструващо. Феички ставаме сами за себе си и за любимите ни същества. Понякога – и те за нас. Щастливците успяват да изпридат благоденствие и на отровни хурки. Късметът е футболна топка – върти се, подскача и няма застраховка Автоголове. Някои успяват да комбинират нежна нула и смела единица в печеливша десятка. Други нижат до безкрайност броеници от молитвени нули, докато само едно рисковано действие в съзвучие с гласа на сърцето би могло да създаде нова вселена – с феи кукловоди в ролята на хора в двуизмерността и обратното в земната триизмерност. А за всеки пожелал и избрал да е уникална творческа личност - по усмихната хурка за магически жезъл, защото върховното вълшебство е на тази земя ...