автор: liulina

Неугледната смугла вечер,
обгръща ме и тихо ме приспива,
говори ми за камъка наречен,
след време мощите ми да покрива …
Неугледната и самотна вечер,
не ме посреща с чаша вино,
животът ми в немилост е облечен,
а аз в ръцете му съм глина …
Какво пък приятелко вечер,
ще хвана четката с боите
и смело без на никого да преча,
с палитра пълна ще те изрисувам …
Такава циганка ще те направя,
гореща,плътна и красива,
за миг да мога да забравя,
животът на къде отива …