автор: tanyaivanova

Затаила трепетни надежди,
аз пристъпвам към кантара плаха.
Идва лято - старите одежди
май отново страшно отесняха.

Лекичко повдигам се на пръсти -
ако можех със крилца да литна,
трепкам със ресниците си гъсти,
иде ми от мъст тъй да го ритна.

Циферблатът зверски се облещи,
дълго се кандилка и трепери.
Истината пареше гореща,
хъка, мъка спря се и отмери.

Прималя ми, смътно се озърнах
да намеря някаква опора.
И едва, едва към свяст се върнах
сякаш в силна пролетна умора.

Поседях за мъничко на сянка,
хапнах малко млечен шоколад.
Стига вече ядене, седянки,
от утре само спорт, диета, глад.