автор: RachelLevi

Има хора – в мъглите мълчащи -
тежко стъпват, а дълго отекват
глухи стъпки, които отнасят светлините ни -
леки и нежни ...
И оставят света без мостове...

Има хора – вглъбени в една
бяла, своя и светла тъга,
а изпълват с мечти за пътеки
пак сърцата ни в миг на тревога...

Има хора - зелени и тихи,
във безкрая на хълми–привети.
Те са твойта невидима участ –
да почива сърцето в забрава...

и по тях, и по тях Вечността
като миг от съня оживява...


Рашел Леви