автор: Rodenavlotos

Закриват панаира на живота ми.
Развалят цирка, шатрите прибират.
Като на всяко нещо свършва квотата
сезонът пети на живота- панаирът.

Той идва в теб с локумите на клечка,
със свирките и пъстрите сергии,
с виенското, с танцуващите мечки
и с клоунските лакардии.

Дори и циганските двата клана-
очи и зъби само в мрака святкащи,
неизтрезнели и по тъмно станали,
събират омърлушено палатките.

Проскърцват натоварени каруците,
по гърбовете на конете вяло пляскат
камшиците. А между тези звуци-
въздишки, шепот, спотаени ласки.

Там двама млади, но от двата клана,
загърбили враждите на бащите си,
побрали своето имущество във длани,
в последни мигове кроят мечтите си,

разцъфнали в един сезон междинен,
като излъгано през февруари цвете.
И хубаво е, че сезоните са повторими,
но тъжното е, че са всъщност четири