Разрошена хипарски, разсъни се зората
и слънцето търкулна направо в синевата.
Какво небрежно утро! Да станеш и да гледаш
врабче навън как смешно се люшка в слънчогледа.
И тънки пеперуди, потрепващи с крилата,
на капчици как пият от росното в цветята.
В това уханно утро за тебе съм избрала
светът да е наситен в лазурно и във бяло.
На масата те чакат - до вазата с лалета -
неделни палачинки и каната с кафето.
Разсъни ме зората, излязла от картина.
И тебе ще събудя с любов пастелно-синя.