автор: Gargabela

Нанизваш мислите ми -
капчици роса
по тънки паяжинки.
Голата умора
се къпе в музика
на дъх преди деня,
кокичево свенлива.
Нервни хора
трошат будилниците
и по тънък лед
дъх на кафе
разплискват,
циферблатът
на бледото небе
крепи дъга
от лятото открадната.
В стакато
ще зазвънят висулките
над нас
захапали стрехите инатливо.
В костюм и папионка важен час
отваря слънцето. На работа отива.