автор: Rodenavlotos

Един ден лебедите пак ще долетят.
Или ще ида аз при тях. Не зная.
Дори да са на края на света,
или пък някъде да обитават Рая.

Аз знаех, още в онзи зимен ден,
докато на брега ги хранех-
едната риза от коприва е за мен.
Тя пари по гърба ми като рана.

А после си заминаха, но аз
сънувам нощем птиците големи.
Да пея искам, ала нямам глас,
защото те не пеят, те са неми.

И, както хляба върху онзи плаж,
споделям с тях едно поднебие.
Преследвам с тях поредния мираж
и някъде по пътя го погребвам.

Дали копривените ризи се плетат?
Това е в друга приказка. Но зная
един ден лебедите пак ще долетят.
Или ще ида аз при тях. Накрая.