И се връщат децата,
защото земята е кръгла,
всички пътища водят до там, откъдето си тръгнал.
Те пристигат с усмивка, звънят на вратата
и прегръщат Началото (майка си първо).
И се връщат децата, а с тях се завръща
и частичка от мен, едно поизгубено аз.
Светлината се връща във моята къща..
И се смея, и плача от радост. Със глас.
И на пръсти се вдигам, да мога да стигна лицата им.
Тези толкова близки и мили лица..
И целувам очите им... Миг, но напълно достатъчен
да забравя раздялата. Мъничка чиста сълза.
И се връщат децата,
животът започва отново.
Всяка част ми е тука. Сега съм завършен човек.
И краката ми вече не са натежали с олово.
И се връщат децата... Пристигат.
Олекна ми.