Бяла е, бяла разлъката...
В бяло тъгува и плаче деня,
който срещна на огъня мъката...
Не ми подавай за сбогом ръка
Не се обръщай повече назад
Тръгни си, спомена оставил
след теб да тръпне в кръговрат
от светли мисли и забрави
След тебе пътя аз ще залича,
за да не можеш никога да се завърнеш
В бяло тъгува и плаче деня
Разтваря се в бялото мойта душа