Не искам ти да се тревожиш
и мисълта ти сънищата да сече.
При мен е тихо и спокойно.
Не се надявам по-добре да е.
Възможно е да ти приличам
по сила, темперамент, кръв.
Понякога сред мраз заплитам
най – слънчевото макраме.
Импулсите ми в скок политат
и плахостта превръщат в лъв.
Иконно Девата ми се усмихва -
от черно яре трудно става стръв.
Далече съм, ала усещам близост -
вибрация сърдечна споделеност.
Нагоре погледни! Небе ни свързва.
По скулите се стапят думи, думи.