автор: Dimi

Когато черницата на двора престане да завива земята,
когато започнат да липсват цветове,
когато косите на толкова жадувани неща
престанат да тъкат мъдри форми,
когато пътешествията в очите на другите
изгубят вълшебството на художника,
когато всеки опит да порастна бързо
спре да се превръща в раковина за сбъдване,
когато магията на четирилистната приказка
не успее да нахрани гладната детска тайфа,
когато песните на смрачаване
престанат да огласят площадите на родния ми град,
когато клоунът откъсне последната си усмивка,
а фаготът чуе въздишката му и я понесе,
когато светлините на арената изгаснат
и с тях вечната пролет в очите на пукналия се смях,
когато орбитата от малки ръце
настъпи връзките си преди да стигне най-хубавия си подарък,
когато почеркът ми стане толкова невидим,
а рибите напуснат плитчините,
когато пророня сълза, защото никой не ме обича,
а една нота преди това подсечените ти устни
не успеят да ме спасят,
когато забравя коя съм и изгубя чиста душа,
тогава ти премести раковината там,
където ще има стойност,
пусни стрелките и избутай напред всички залези,
надкрещи ме с любов, надживей ме с по-истински стихове,
нека водни потоци напишат името ти по следите на нощта,
думите няма да свършат, изгревите няма да престанат
и ти ще спасиш света.
Ако не опиташ, заклевам те, все едно никога не те е имало.