автор: jantreya

Щом затвориш очи, вече знаеш до край що е мрак.
Щом засвири щурецът, разбираш, че музика има.
Щом веднъж се покрие косата ти с шапка от сняг
Вече знаеш каква е душата на цялата зима.
Ако цвете едно по средата на голо поле
е отворило нежни листа, знаеш има и пролет.
Ако видиш за миг птица, литнала с крехки криле,
ти познаваш с крилете си вътрешни думата полет.
А с коляно, разбито от падане само веднъж,
ти научил си вече, че има и болка.
Ако с поглед опашеш простора на шир и на длъж,
Знаеш - има посоки светът, а кръгът- обиколка.
Само миг да почувстваш в сърцето си онзи импулс
от копнеж и от смут, и неясно, разтърсващо чувство,
сгорещило кръвта и забързало нейния пулс,
знаеш има любов и без нея е тъжно и пусто.
Ако всичко това си усетил поне и за миг,
знаеш много. Пораснал си вече защото
в тези мигове кратки, красив, вдъхновен, многолик,
нараняващ,но тъй съвършен, ти познал си живота.