автор: victo

Осиротелите деца се смеят,
но и плачат безутешно-
с какво заслужили са те
да започнат живота безуспешно.
Щом забравени са
от своите родители
значи-загубени са,
подрязани са
техните крила...

Горчиво детство ги очаква
под строй в детски домове-
ако понечи някой спонсор,
ще има радост, ако не...
Ще чакат месечната дажба
да хапнат супа-леща
и горчивата филия хляб,
а за мечтаните играчки
ще сънуват може би
до гроб.

Във всички външни посетители
те виждат своите родители,
и порастват им крила,
четем надежда в погледа
и страх стаен в душите-
дали някой от тях ще спечелят
в лотарията на техния живот-
лотарията, наречена осиновители.

Осиротелите деца горчиво се смеят.