Не е.
Все още не е утро.
Но просветлява.
Все по-рано.
Днес
със последната ми глътка,
а утре
с предпоследната навярно.
...и някой ден
съвсем развиделен,
преди да се събудя,
ще ме чакаш.
Ще си забъркал
сам кафето
и може би...
ще си отпил от чашата.