Жена - като цвете, жена - като жар!
за погледа мед, за душата - нектар!
Кой бог те създаде, в кой град си родена,
та с толкова прелест и чар си дарена!
Как изгревът светъл възторг ти е дал,
а залезът - тъмна, бездънна печал!
Видях те, познах те, чух твоето име!
Сърцето на разума викна: "- Спаси ме!"
Но кой пеперудата пъстра ще спре,
сред пламъка сладък готова да мре?
Ще кацна връз тебе, до гроб ще те любя!
Докато живота си млад не погубя!