автор: erka

...но ти
коя от всичките позна?
Коя от всичките извика?

Не помня вече откога
без име и лице се скитам...

...а ти ме каниш,
още неразбрал,
в кой вятър
съм намерила подслон -
дори и негативът изгоря
в поредния ми
невъзможен дом...

И пак съм тук.
И пак съм непредвидена
от бързане,
да разбереш... коя съм!
И този път
некръстена ще си отида,
щом в тишината...

себе си... познаеш.