Алкохолно крачи в мъглата
умореният ден.
Носи пръски любов,
по безцветния шлифер полепнали.
Куцат улични песове...
Той се вглежда в очите им, черните,
за да види там своите стихнали бесове.
После гони със камъни
поразмитите, кучите погледи..
После себе си гони
и сивее каскетът в мъглата.
На отсрещния ъгъл
гонят песове улични котки.
Умореният ден търси сянката на луната.