автор: kostaki

Нощната любов със изгрева умира


Мое таласъмче малко,
слушай - първите петли!
Ти си тръгваш. Колко жалко!
Мен вратлето ме боли.

Свещите почти догарят,
с аромат на див пелин.
Хърка омагьосан царят,
но будува царски син.

А над замъка се носи
зов от вторите петли.
Великани дългокоси
нещо готвят във котли

Ще варосам пак тавана.
Вино пръснах... или кръв?
Щом закърпя и савана,
на закуска ще съм пръв.

Таласъмче, заминавай!
Пеят третите петли!
А като хвърчиш, внимавай -
бродят вещици с метли...