автор: severianin

Изпращам щъркелите
– там, където
си тръгват тази есен твърде рано.
Кое прогони птиците в небето,
кое им забранява да останат?

И рано ли е,
дето тръгват вече?
И късно ли ще е, ако почакат?
Два клина порят въздуха далече
и бавно се стопяват в полумрака.

Какво е “късно” и какво е “рано”,
кой сочи срока в птичата държава?
Кърви далечен залез като рана,
която постепенно заздравява.

Не искам птиците да си отиват,
боли ме от прощалния им полет –
не знам ще бъда ли сред тези живи,
които ще ги срещнат пак напролет.

Дори след сто години да си ида,
за мен ще бъде рано, аз го зная –
смъртта е незаслужена обида
и вечно не навреме идва краят.

А щом не съм,
щом няма да ме има,
щом дирята ми в тоя свят прекъсне,
дори да дойдат птиците сред зима –
за мен ще бъде късно.
Много късно...