автор: daro

на Лина Маджарова

Понякога в тебе зрее дипломат,
заседнал в сянката на пейка.
И мислиш нещо неморално.
Реагираш като автомат –
това не би било
политически правилно.
„И човешки оправдано” –
дочуваш шепота на облегалка.
Завърташ се стъписан
с мозъчната мотовилка.
Вглеждаш се в две лица от чам –
изрязан профила на двойка.
Тя – обърнала му гръб.
Той – трион загърбен.
В очите ти, сълзите му валят.
В дюните разплисква сухите морета.
И нали в този миг си дипломат,
зарязваш чувства – събираш се обмислен.

На кого да се облегна –
на невъзможната й връзка
или на профила разплакан!?

Отстъпваш и се отдалечаваш,
но в шепата ти грее теменужка.
В ръцете я поднасяш
на незнайния художник.
Правиш почетната обиколка
и се сгушваш в глезените
на малкия – Голям човек.
В съня дочуваш музика на Чаплин
и стиховете на любим поет –
„Очи за обич нямам,
ако ти не ми дадеш.”*

* Маргарита Стефанова