автор: atom

Не знам дали със всички алвеоли
поех от твойта бистра ширина,
готов за невъзможния ни полет.
И може би със всички, без една.

Не знам дали от всички свои фибри
изплетох такелажи и платна,
насочени в далечния ни изгрев.
И може би от всички, без една.

Дали по разпилените маршрути
от всяка разделителна стена
ще вземем дял за мост и ще я срутим.
И може би от всички, без една.

Една непостижимост ще остане!
И нека! Идеал непостижим
да бъде всеки миг взаимността ни.
И все един към друг да се стремим.