автор: Rock_Kiril

... Но си тръгнах
без победата да ме плени.
Зад себе си оставих
само витаещи сред тъмата мечти.
Скитах се дълго
без цел и посока, докато
"Край!" Някой в мен
изкрещя. Нито крачка нататък.
И започна се борбата
на минало, реалности и сънища.
Бях ли арбитър
безпристрастен на собствената си
съдба, или както ти казваш:
бях "Моногамен, само с три..."
А може би, оказах се
в спектакъл и героя, и зрителя, и...
Едно бе сигурно:
Добрият бях. ( И побеждавах )
А после?
После почвах пак. С теб бях.
Побеждавахме! Двамата!!
Но точно там, на върха,
реалността нахлу в съня ми и
проговори: "Не си герой.
Ти просто фантазираш."
( И беше права )
Наяве се опитах да рисувам,
но розата все още е невидима
и само в твоите очи цъфти.
Затвори ги ти... за лека нощ
ми остави да дойда, да те видя
и моята мечтана победа ще си ти...