автор: sradev

- Магьоснико, искаме да отидем в бъдещето.
- Богове, защо ме наказвате така!
- Но защо така се уплаши? Ние те помолихме да ни пратиш в бъдещето, нали там е по-добре и има лек за всичко.
- Като не ви хареса там, то ще се върнете при мен с нова молба.
- Тогава поне в доброто старо време.
- О, богове нима съм заслужил такива изтезания?
- Е, нали в доброто старо време...
- Тъпаци! Като отидете там ще видите, че нито е добро, нито е старо, нито пък времето е мръднало. О, богове - как да се спася от тия?
- А може би в щастливата страна Хо-Ораф.
- Богове, нима няма място и време, където да избягам от тази напаст!
- А може би на Алде-Бардак? Как хубаво грее звездата там.
- Почакайте малко, каза магьосника, да сваря магичната напитка - с нея и до Хор-и-Он и до Бетер-Гейзер и до Шиши-Миши...
След тези думи магьосника влезна в къщата, заключи и залости вратата, грабна торбата и през мазето, през коридора та хвана гората.
"Все пак малко по-лошото за мен може да ме спаси от тяхното търсене на по-доброто. Пък от чакане може да им дойде акъла? Най-хубавото винаги е тук и сега, защото си го правиш сам и по свой вкус. А звездният прах е само за хвърляне в очите." помисли си магьосника

Спогледаха се юнаците.
- Май тоя си свари, изпи и сам тръгна към Яде-Баран? Я да го потърсиме там.