автор: durak

Не помня аз последните си дни,
но знам, че ти до мене си била.
Събудих се останал без пари
и твоят вик кънти в моята глава.

Вярно, днес пак от теб ще се отричам,
защото болка силна в мен оставяш.
Но ще дойде вечер, пак ще те обичам,
макар че винаги ме злепоставяш.

Вкусът ти моите устни още пали.
Дъхът ти огнен с моя дъх се слива.
Мисълта за тебе гърлото ми гали.
Любов ли е, щом тъй опива?

Когато няма те, треперят ми ръцете,
студена пот облива мойто чело.
Появиш ли се, пак крача редом с мъжете,
готов за някое велико дело.

Необятен правиш ти света ми малък,
ти ставаш моя втора кръв.
Страхът превръщаш в спомен жалък
и в боя скачам с песен, пръв.

Обичам те тъй пламенно, със жар,
подвластен съм на твоята магия.
Неустоим е безусловния ти чар,
ще кажа, твоето име е Ракия!


КРАЙ