(своеобразна приказка за разума)
по облик подобяваше монах
и гордо развилняваше в походка расо
охолен, скиташе с препълнен мях
и гладен не оставаше, с уста от злато
пръскаше от мъдрите слова навред,
не пестеше думи, нито стъпки
поднасяха му дар - оставаше невзет:
да не носи спомени и мъка
а случваше се някой бог да изкуши
скромния и сит човек с животец,
да се подхлъзне, да потъне до уши
в калта на всеки щедър водоносец
тогава бродеше монахът за река
да сплакне дрипите, очите да премие
нещо вдън сърцето му копнееше дома,
към който път поел бе тъй незримо