автор: rumpel

През зимата измислици валят,
покриват с пух измръзналите рози.
И свели са се с радост и възторзи
бодлите им - един изострен свят.

Тежи цветът им, стихнал сред снега,
листенцата им пръскат аромата.
Обхванала небето и земята
е някаква неведома тъга.

Те винаги полегнали от страх,
разтварят се във въздуха с парфюма
на розовата стихотворна дума
и на снега, полепнал върху тях.