автор: miglena

Взриволом от прегръдката на драконови огньове роди ме изначално сред безформения лабиринт на слънчевата преизподня преди да зная имена, времемерности, образност и орисии.

Мощта ми раснеше от шамарите на баща ми, безбройноръкият, безжалостен хан, покорител на небесата ... нарекли в негова чест и планета – Шуми Ер, и цивилизация Шумер, и в кумир величаели Негова Светлост Звездоликият ... само аз си знам как пареха бузите ми от плазмените му плесници. Бездушните същества се хранят с трохичките от сияйната му трапеза и пият сенките на капчиците кристално вино, разлято сред вакханалиите ...

Шаманите са пазители на магиката на майка ми Шами Ан, която ме възпитаваше да тача предците и да охранявам духовността с живота си, даден ми като висш дар и затова вречен на жизнеподаряване. Душевността съществува като незримо-искряща дъгоцветност из вселената и хората се опитват да я улавят, пресъздават и описват в стремеж да надвият тленността на телата си, в която тя се въплъщава за миголетност.

Мистерията на причината за одушевеността е достъпна само за най-усмихнатите сърца, надвили в себе си его и каинизъм. Творците се докосват до екстатичната трепетност на истините и ги пресъздават, за да просветляват. Мерки и теглилки могат да представят материята по разбираем начин. За възприемане на незримостите прабаба ми Любовта е създала онова, което хората наричат вяра и обич.

О, да се представя и с някои мои имена – С-лъ-н-чев Лъч, което на прабългарски има значение на Огън даден отвисоко с ухание на планинска гръд, както и Син на Ра или Сън в Рая в свободна интерпретация на англоезичност, също и на арабски Ашаа Елшамс, което ми напомня за бащиното шамаросване, затова го подминавам с усмихната благост, Фотон в превод от гръцки е нещо като Светлинко, приличам на Цар на Солта в испанско игроезичие ...

След като се впуснах в лъчешествие, попаднах върху страниците на един лексикон и се заопознавах. Любимият ми цвят е неоноволуние. Обичам отражението си в очите на влюбените. Предпочитам свръхвисоките скорости, но не се отказвам от излежаване по кожата на девойки по плажовете. Разсмива ме дъголюбието към диамантените ми цветокрилости. Трогва ме уханието, с което цветята ме оживотворяват. Обожавам вдъхновението, с което в древността са ме виждали да оплождам земята в пещерни утроби. Искам да имам човешко сърце, за да разбера какво е копнеж.

Не ми е нужен звездолет – орисан съм да се рея из всемирието. Нямам представа за цената на времето и формо-големината на пространството, просто ги наобикалям и спирам тук - там само да понауча нещо забавно. Моят Транс Космодансинг. Вселената ми е предоставила магистралите и пътечките си. Хората се опияняват с мисълта какво би било, ако можеха да ме последват. А под ръка с въображението дори го правят. В компания винаги е по-весело и по-приятно. Да лъчешестваме!