автор: lubara

Та тя е само на двадесет и две години. И ми е четвъртата! Но за любовта, граници няма! Запознахме се в Пловдив. Някой ще си помисли, станало е всред романтиката на Стария град. Не, беше на Пещерското шосе, чакаше да я забележат, толкова красива! Влюбих се отведнъж, чак ми си разтуптя сърцето. И щеше да бъде моя, не можех да повярвам…

Грижих се за нея, както като към малко дете. Последните си пари споделях с красивата й осанка. Жена ми често ме е ревнувала, и то с основание. Само веднъж ме е оставяла, без да ми каже нищо. И аз не я питах много, защо го направи. Важното е, че се върна. Бяхме на път, фръцна се и ме заряза…Минали истории.
Понякога ми иде да я сменя, толкова разходи по нея…Но пък ще ми липсва, кой знае на каква ще се натреса, макар и млади, на сегашните много вяра да нямаш… Виж, аз съм консервативен, и лесно се привързвам, явно. Дори да е по-шикозна, с новата ще ми трябва време, за да свикна. Все пак съм на възраст, не мога да искам от себе си предишния ентусиазъм и сила… Времето лети неусетно!
Сега преди малко я окъпах, погалих я с нежна милувка. И с шампоан я покрих преди това. После тайничко я огледах от всички страни.
Да, красавица е, въпреки че малко се е занемарила, доста хора са се отъркали в нея, без това тя да го иска.
И сам да си кажа, веднъж скоро я сънувах. Беше без вътрешността си, ако ме разбирате какво искам впредвид. Събудих се, бях плувнал в пот…Добре, че беше само един кошмар.
Утре ще се разходим заедно, ще превалим Балкана. И жена ми ще е с нас, вече съвсем са свикнали една с друга, нямат нищо против.
И как иначе, та нали вече дванадесет години ни служи, щях да кажа, докато смъртта ни раздели.
Не, докато намеря отнякъде две хиляди и петстотин евро. Засега такива изгледи не се очертават. Няма да ми е лесно да я изоставя, но такъв е животът.
Нищо не е вечно, но ще я помня само с добро, сигурен съм в това.
Моята италианка, само двадесет и две годишна!
Направо си е млада, младина!

18.01.2014. Любомир Николов