автор: sradev

Някои души се прераждат, други остават в Таратора да се пекат.
Така казват разни хора, които много пъти са живели и много знаят.

Но нали душата фръквала на небето.
Ако е по-лека, то никаква земна гравитация няма да я задържи. И тогава може да се преражда колкото си иска, ама под други звезди и дори в други галактики.
А всички преродили се разказват, че преди са били на земята.
Следователно техните души са били тежки.
Е, най-тежките със сигурност са потънали вдън-земя и някъде около ядрото се пекат на сериозен огън.
А някои само на метър два и по нощите излизат да вампирясват.
Значи ли това, че вампирите не са съвсем закоравяли грешници?
Не е сигурно, пък и онези от най-дълбокото като се загреят могат да се върнат. Рециклинг, значи. Само трябва тежестите и трудно топимите да оставят в Таратора.
Значи любителите на тежки метали са натоварили душата си за из път и така са се гмурнали в земята.
Ами другите егоисти с какво са се натоварили?
Омразата, отчаянието, злобата, завистта - все тежести, които опъват краищата на устата надолу, навеждат очите, главата, спъват краката.
Е, не е лесно да се изпари злобата, а пък за завистта - един дявол знае как да се отдели от душата.
Пък и мъката е една мътна тежка течност, както казваше Успенски. Пък като се изпари и влезне в земята, та мъчи селяните. Та после дяволите са виновни за замърсяването на земята.
А душите дето са си хвърчали по небето между облаците - вземат си под мишката замъка и хайдее под друга звезда се пръкват отново. Ама за из път си имат добре уреден замък. Леко им е на душата. Ама после как ще привикнат към нова звезда и чужди планети?
За това се прераждат само души, които здраво са стъпвали по земята и не са се опитвали да я пъхнат в джоба.
Ще ги срещнеш някъде по пътя. Мислиш, че се припознаваш, а то душата му се разхожда и си търси родители.
Такава душа да поканиш, да я отгледаш - ето го раят на земята.