 |  Отрониха се чуждите съдби
като листенца в утро буреносно.
В сърцата ни отсъствие кърви,
душите са стрели мълниеносни...
Протягаме ръце - незнаен знак
по всички направления в живота
и слизаме до същността си чак,
преглъщайки с очите си каквото е.
А толкова е просто - аз и ти.
И слънцето по капките дъждовни.
И времето, преди да отлети
към дюните на пулса ни отронен...
И думите, в които се тълпим
преди да разчертаем тишината.
И само аз и ти. И си мълчим,
превързани с цвета на красотата.
Публикувано от alfa_c на 18.01.2014 @ 12:46:34
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 14
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Присъствия" | Вход | 14 коментара (34 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Присъствия
от kameja на 04.09.2017 @ 21:36:04
(Профил | Изпрати бележка) | Чиста душа си е авторката, усеща се...
|
]
Re: Присъствия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 30.08.2017 @ 17:20:13
(Профил | Изпрати бележка) | Леко, ефирно, а нашепнато като заклинание, магично някак..!
Преглътнах с удоволствие поредната твоя стихотворна чудесия Благодаря за удоволствието, Меги! |
Re: Присъствия
от secret_rose на 04.09.2017 @ 21:23:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | | Такова едно, като приказка. Когато разказваме приказки на децата си, ние кривим очи, преправяме гласове, мимикрираме :))) но то е само фасада. Отвътре ни е тихичко и радостно @--;-- |
]
Re: Присъствия
от angar на 18.01.2014 @ 18:01:36
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много ми харесва!
Струва ми се, че вече познавам този стил като твой - красив, приглушен, задушевен, изпълнен с доброта и мъдрост ... не се наемам да го характеризирам.
И зная колко неприятно е някой да нарушава ритъма и мелодията на стиха ти с някакви бележки по него. Но извини ме - това изглежда е по-силно от мене.
Аз харесвам стихове, при четенето на които нищо да не ме замисля, да не се питам това най-правилно ли е казано или не. Обичам като го зачета стихотворението от началото, гладко като по пързалка да стигна до края.
Тук ме замисля реда "душите са стрели мълниеносни". Можем ли да сравним душите със стрели - нали душите са меки? Погледът е, който може да се сравни със стрела: прободе го с поглед, стрелна го с поглед, уби го с поглед.
Затова си мисля, че този ред би могъл да бъде "очите са стрели мълниеносни", а "душите" да заменят "очите" в последния ред на куплета: вместо "преглъщайки с очите си каквото е", да стане "преглъщайки с душите си каквото е".
Замисля ме и последния ред: "превързани с цвета на красотата". Възможно ли е да те превържат с цвят? Според мене могат да те превържат с цветно шалче, с кърпа - но с цвят? Цветът е нещо нематериално.
За мене по-естествено би било да се каже "обгърнати с цвета на красотата", или "обвързани ..." или ....
Но разбира се в поезията всичко е възможно; това, което написах, е само за моя вкус; ако някога някой поиска да ми посвети стих, да го има предвид. |
Re: Присъствия
от secret_rose на 18.01.2014 @ 18:22:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Някой ден сигурно ще ти посветя стих, неизменно се случва за всички, които са толкова внимателни към мен... :)
Благодаря, Ангар.
Нека сега внеса разяснение, макар рядко да го правя, за поезията, защото е ненужно просто.
Стрели употребих като светкавици. Знаех, че не се подразбира...
А цветът на красотата... Цвят - като листец. Листо, цветно листо. Когато бяхме малки лепяхме листицата на космоса по ноктите за маникюр :) - своеобразна украса, по детски. Моето сърце би го утешила превръзка от което и да е цвете на красотата. Понякога "превързвам" очите си с лотосов цвят. Или от лилия. Знаеш ли, те могат да живеят и в леген с вода, или в стар друидски шадраван, някъде из земите на суфите.
За детските души казват, че като стрели се устремяват към Бог, без нито за миг да се отделят от своето единствено направление.
|
]
Re: Присъствия
от angar на 18.01.2014 @ 19:30:05
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря за разяснението, така всичко е ясно.
А аз - срамувам се от себе си, - как не съобразих, че "цвета на красотата" не означава каква е тя на цвят, не боята й, а цвета, с който тя е разцъфтяла. |
]
Re: Присъствия
от secret_rose на 18.01.2014 @ 19:37:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Недей... Грешката е напълно моя.
Мислех си за "привързани" а не за "превързани", но граматически го сгреших, изписах го без да мисля, и едва като го видях публикувано, разбрах грешката си.
Ако бях го изписала правилно: привързани с цвета на красотата
вероятно щеше да е по - ясно. Заради "връзка". Знам ли..
Нали ме знаеш, че пиша неразбираемо :) затова и не гледам сериозно на поезията си. Просто споделяне е. |
]
Re: Присъствия
от Omaia на 18.01.2014 @ 14:17:30
(Профил | Изпрати бележка) | И думите, в които се тълпим
преди да разчертаем тишината.
И само аз и ти. И си мълчим,
превързани с цвета на красотата.
!
Красиво изречено! |
]
Re: Присъствия
от Rodenavlotos на 18.01.2014 @ 13:48:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Винаги ми се е струвало, независимо от глобализацията, че Вселената се състои от микроскопични вселени, състоящи се от Аз и Ти. Колкото и да сме съпричастни на чуждите съдби, нашият център, нашата Вселена е любимият човек. С него душата ни е пълна и без него- душата ни е празна. Благодаря ти за този красив текст и мислите, които породи. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Присъствия
от daro на 18.01.2014 @ 13:36:24
(Профил | Изпрати бележка) | въобще нямам намерение да премълчавам - цветът на красотата е...
смесването на два цвята, сливането на аз и ти :)
(за ужас на буквалистите) ;))) |
]
Re: Присъствия
от daro на 21.01.2014 @ 11:44:38
(Профил | Изпрати бележка) | листенце до листенце, тичинки и едно сърценце от филизи
... и роса по шията на цвете :)
благодар за поздрава - с 2/3 се справих, ама за 1/3 ще помогнеш ли на глупчо ;)
...(.) |
]
]
]
]
Re: Присъствия
от roza1 на 18.01.2014 @ 13:14:53
(Профил | Изпрати бележка) |
А толкова е просто - аз и ти.
Много красиво!
Поздрави! |
]
Re: Присъствия
от miglena на 18.01.2014 @ 13:05:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | ... вселена "Аз и Ти" ... съдържаща всичко и отразяваща се във всичко ... блажени които я чувстват !
Красиво, Меги, много .. и пронизват стрелите ... |
Re: Присъствия
от secret_rose на 18.01.2014 @ 13:14:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Това е едно от онези невзрачни и безсмислени мои споделяния, които ако не друго, регистрират наличието на осъзнаване на разделението...
Обикновено идват рядко, защото контурите на отделеността са все по - размити... някак, необяснимо.
Когато си свързан с някого, този някой си всъщност самият ти...
@--;-- |
]
Re: Присъствия
от libra на 18.01.2014 @ 19:00:25
(Профил | Изпрати бележка) | обаче има и присъствия от които агонизираш и ако имаш възможност да се отървеш си е чист мазохизъм да искаш оставаш в тях, да кажа аз като един човек с много опит от много "аз и ти" :) има и светли светове към които да се стремим..
|
Re: Присъствия
от secret_rose на 18.01.2014 @ 19:21:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | И те са наш собствен продукт... Както всяко "аз" и "ти"...
Но са и чужди, доколкото са мимолетни...
В крайна сметка остава само същественото. Като да белиш плодна ядка от безбройните корички и ципи...
Всъщност, не зная... Мислите не променят нищо, те просто са тук. До някога. |
]
Re: Присъствия
от Drugiyat на 19.01.2014 @ 11:39:21
(Профил | Изпрати бележка) | Стиховете ти се характеризират за мен с особена естетика и елегантност. В това стихотворение елентността е естествена като разтварянето на пролетен цвят.
Другият |
Re: Присъствия
от Drugiyat на 19.01.2014 @ 11:43:35
(Профил | Изпрати бележка) | Стиховете ти се характеризират за мен с особена естетика и елегантност. В това стихотворение елегантността е естествена като разтварянето на пролетен цвят.
Другият
|
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 861
ХуЛитери: 1
Всичко: 862
Онлайн сега:
