автор: severianin

Обрасна с вълча козина светът
и времето ни вълчи зъби има.
И вече четвърт век през снежни зими
вървим нанякъде по стръмен път.

Тъй див и страшен този път е днес.
Напразно търся светлинка сред мрака,
но само злобна вълча стръв ни чака
сред дивия замръзнал тъмен лес.

Не съм единствен.
Чувам изумен
как пукат в тъмнината сухи клони,
как вълча злоба по петите гони
онези, дето още крачат с мен.

Не ни очакват светли върхове –
надолу слиза пътят ни окаян.
Къде ще стигнем?
И кога?
Не зная!
Но сякаш тъмна пропаст ни зове.

И крачим бавно по самия ръб.
По стръмното нозете ни са в рани
на времето от вълчите капани.
И всички подли удари са в гръб.

Ще свърши ли настръхналият лес?
Ще извървим ли трудният си път?
Обрасна с вълча козина светът
и вълчи времена живеем днес...